|
Глава 8
|
|
|
1
|
|
| Въ ты дьни пакы мъногу сѫщу народу и не имѫщемъ чесо эсти призъвавъ ученикы своѩ исусъ глагола имъ: | |
|
2
|
|
| милъ ми ѥсть народъ сь. яко уже три дьни присэдzть мънэ и не имѫть чесо эсти. | |
|
3
|
|
| и аще отъпущѫ ѩ не эдъшz въ домы своѩ ослабэѭть на пѫти. друзии бо ихъ издалече сѫть пришьли. | |
|
4
|
|
| и отъвэщашz ѥму ученици ѥго: отъкѫду сиѩ можеть къто сьде насытити хлэбъ на пустыни; | |
|
5
|
|
| и въпроси ѩ: колико имате хлэбъ; они же рэшz: седмь. | |
|
6
|
|
| и повелэ народу възлещи на земли. и приѥмъ седмь тѫ хлэбъ хвалѫ въздавъ прэломи. и даяше ученикомъ своимъ да прэдълагаѭть. и положишz прэдъ народъмъ. | |
|
7
|
|
| и имэахѫ и рыбиць мало. и ты благословивъ рече: прэдъложите и ты. | |
|
8
|
|
| эдошz же и насытишz сz и възzшz избытъкы укрухъ седмь кошьниць. | |
|
9
|
|
| бэ же эдъшиихъ яко четыре тысzщz и отъпусти ѩ. | |
|
10
|
|
| и абиѥ вълэзъ въ корабль приде въ страны далъмануfаньскы. | |
|
11
|
|
| и изидошz фарисеи и начzшz сътzзати сz съ нимь ищѭще отъ нѥго знамения съ небесе искѫшаѭще и. | |
|
12
|
|
| и въздъхнѫвъ духомь своимъ глагола: чьто родъ сь знамения ищеть; аминь глаголѭ вамъ аще дасть сz роду сему знамениѥ. | |
|
13
|
|
| и оставль ѩ вълэзъ пакы въ корабль иде на онъ полъ. | |
|
14
|
|
| и забыша ученицы ѥго възzти хлэбы и развэ ѥдиного хлэба не имэахѫ съ собоѭ въ корабли. | |
|
15
|
|
| и прэщааше имъ глаголѩ: видите блюдэте сz отъ кваса фарисеиска и отъ кваса иродова. | |
|
16
|
|
| и помышляахѫ другъ къ другу глаголѭще яко хлэбъ не имамъ | |
|
17
|
|
| и разумэвъ исусъ глагола имъ: чьто помышляѥте яко хлэбъ не имате; не у ли чюѥте ни разумэѥте; ѥще окаменѥно ли имате срьдьце ваше; | |
|
18
|
|
| очи имѫще не видите и уши имѫще не слышите; и не помьните | |
|
19
|
|
| ѥгда пzть хлэбъ прэломихъ въ пzть тысzщь и колико кошь укрухъ испълнь възzсте; глаголаашz ѥму: дъва на десzте. | |
|
20
|
|
| и ѥгда седмь въ четыри тысzщz колико кошьниць исплънения укрухъ възzсте; они же рэшz седмь. | |
|
21
|
|
| и глаголааше имъ: како не разумэѥте; | |
|
22
|
|
| И приде въ виfсаидѫ и приведоша къ нѥму слэпа и моляахѫ и да и коснеть. | |
|
23
|
|
| и ѥмъ за рѫкѫ слэпааго изведе и вънъ из вьси и плинѫ на очи ѥго и възложь рѫцэ на нь въпрашааше и аще чьто видить. | |
|
24
|
|
| и възьрэвъ глаголааше: зьрѭ чловэкы. яко дрэво виждѫ ходzщz. | |
|
25
|
|
| по томь же пакы възложи рѫцэ на очи ѥго и сътвори и прозрэти. и утвори сz и узьрэ вьсz свэтьло. | |
|
26
|
|
| и посъла и въ домъ ѥго глаголѩ: ни въ вьсь не въниди ни повэждь ни кому же въ вьси. | |
|
27
|
|
| изиде I© и Uченици ѥго. въ вс7и кесария фvлиповы. и на пUти въпрашаше Uченикы своя. гlя имъ. кого мz гlють члв7ци быти. | |
|
28
|
|
| они же tвэщаша. ови иоана кр7стля. ини же илию. а дрUзии ѥдиного t прbркъ. | |
|
29
|
|
| и тъ гlа имъ вы же кого мz глаголѥте быти. tвэщавъ же петръ гlа ѥмU. ты ѥси х©ъ. | |
|
30
|
|
| и запрэти имъ да никомU же гlють о нѥмь. | |
|
31
|
|
| и нача Uчити ихъ. яко подобаѥть снbви. члв7чю. много пострадати. и искUшенU быти. t старьць и архиереи. и книжьникъ. и UбьѥнU быти. и въ третии дн7ь въскрьснUти. | |
|
32
|
|
| и не обинуѩ сz слово глаголааше. и приѥмъ и петръ начzтъ прэтити ѥму. | |
|
33
|
|
| онъ же обращь сz и възьрэвъ на ученикы своѩ запрэти петрови глаголѩ: иди за мъноѭ сотоно яко не мыслиши яже сѫть божия нъ яже чловэчьская. Ре? Gь своимъ Uченикомъ. | |
|
34
|
|
| иже хощеть въ слэдъ мене ити. да tвьржетьсz себе. и възметь крьc свои. и идеть по мнэ. | |
|
35
|
|
| иже бо аще хощеть дш7ю свою сп©ти. погUбить ю. а иже погUбить дш7ю свою мене ради и еµаgлиа. тъ сп7сеть ю. | |
|
36
|
|
| кая Uбо польза ѥсть члв7кU. аще приобращеть вьсь мирь а дш7ю свою tщетить. | |
|
37
|
|
| ли что подасть члв7къ измэнU на дш} своѥи. | |
|
38
|
|
| иже бо аще постыдитьсz мене. и моихъ словесъ. въ родэ семь прелюбодэинэмь. и грэшьнэмь. и сн7ъ члв7чь постыдытьсz ѥго. ѥгда придеть въ славэ оц7а своѥго. съ анGлы с™ыими. |
