Глава 11
1
Бэ нэкто болz лазорь. отъ виfания града мариина. и марfы сестры ѥя.
2
бэ же мария помазавъши Gа мµръмь. и отьрши нозэ ѥго власы своими. ѥя же братъ. лазорь болzаше.
3
посъласте же сестрэ ѥго къ нѥмU гlющи. Gи се ѥго же любиши болить.
4
слышавъ же iс7 рече. си болэзнь нэc къ съмьрти. нъ о славэ божии. да прославитьсz сн7ъ б9ии ѥю.
5
люблzаше же iс7 марfU и сестрU ѥя. и лазорz
6
да яко Uслыша яко болить. тогда Uбо пребыc. на нѥмь же бэ мэстэ два дн7и.
7
потомь же гlа Uченикомъ. поидэмъ въ июдею пакы.
8
гlаша ѥмU Uченици ѥго. равви. нынэ искахU тебе жидове. камениѥмь побiти. и пакы ли идеши тамо.
9
tвэща iс7. не два ли на десzте часа ѥста въ дн7е. аще кто ходить. въ дн7е. не потъкнетьсz. яко свэтъ мира сего видить.
10
аще ли же кто ходить въ нощи. потъкнетьсz. яко свэта нэc о нѥм.
11
си рече. и по семь гlа имъ. лазорь дрUгъ нашь Uсъпе. нъ идU UбUжю ѥго.
12
рэша же Uченици ѥго. Gи аще Uсъпе. сп7снъ бUдетъ.
13
iс7 же рече. о съмьрти ѥго. они же мьнэшz яко о усъпении съну глаголѥть.
14
тъгда рече имъ исусъ не обинуѩ сz: лазарь умрэ
15
и радуѭ сz васъ ради да вэрѫ имете яко не бэхъ ту нъ идэмь къ нѥму.
16
рече же fома нарицаѥмыи близньць къ ученикомъ: идэмъ и мы да умьремъ съ нимь.
17
пришьдъ же исусъ въ виfаниѭ обрэте и четыри дьни уже имѫщь въ гробэ.
18
бэ же виfания близъ иерусалима яко пzть на десzте попрьищь.
19
мънози же отъ иудеи бэахѫ пришьли къ марfэ и марии да утэшzть и о братэ ѥю.
20
марfа же ѥгда услыша яко исусъ грzдеть срьэте и а мария дома сэдэаше.
21
рече же марfа къ исусови: господи аще бы сьде былъ не бы братъ мои умрьлъ.
22
нъ и нынэ вэмь яко ѥгоже колижьдо просиши отъ бога дасть тебэ богъ.
23
глагола ѥи исусъ: въскрьснеть братъ твои.
24
глагола ѥму марfа: вэмь яко въскрьснеть въ въскрэшениѥ въ послэдьнии дьнь.
25
рече ѥи исусъ: азъ ѥсмь въскрэшениѥ и животъ. вэруѩи въ мz аще и умьреть оживеть.
26
и вьсякь живыи и вэруѩ въ мz не умьреть въ вэкъ. имеши ли вэрѫ сему;
27
глагола ѥму: еи господи азъ вэруѭ яко ты ѥси христосъ сынъ божии грzдыи въ миръ.
28
и се рекъши иде и призъва мариѭ сестрѫ своѭ отаи рекъши: учитель се ѥсть и зоветь тz.
29
она же яко услыша въста скоро и иде къ нѥму.
30
не бэ же не у пришьлъ исусъ въ вьсь нъ бэ на мэстэ ѥще идеже сърэте и марfа.
31
иудеи же сѫщеи съ нѥѭ въ дому и утэшаѭще ѭ видэвъ- ше мариѭ яко скоро въста и изиде по нѥи идошz глаголѭще яко идеть на гробъ да плачеть сz ту.
32
мария же яко приде идеже бэ исусъ видэвъши и паде ѥму на ногу глаголѭщи ѥму: господи аще бы былъ сьде не бы мои братъ умрьль.
33
исусъ же яко видэ ѭ плачѫщѫ сz и пришьдъшzѩ съ нѥѭ иудеѩ плачѫщz сz запрэти духу и възмѫти сz самъ
34
и рече: къде положисте и; глаголашz ѥму: господи приди и виждь.
35
и просльзи сz исусъ.
36
глаголаахѫ же иудеи: виждь како любляаше и.
37
нэции же отъ нихъ рекошz: не можааше ли сь отъврьзыи очи слэпуу му сътворити да и сь не умьреть;
38
исусъ же пакы прэтz въ себэ приде къ гробу. бэ же пещера и камень лежааше на нѥи.
39
глагола исусъ: възьмэте камень. глагола ѥму сестра умрьръшааго марfа: господи уже смрьдить. четврэдьневьнъ бо ѥсть.
40
глагола ѥи исусъ: не рекохъ ли ти яко аще вэруѥши узьриши славѫ божиѭ;
41
възzшz же камень идеже бэ умьрыи лежz. исусъ же възведе выспрь очи и рече: отьче хвалѫ тебэ въздаѭ яко услышz мz.
42
азъ же вэдэахъ яко вьсегда мене послушаѥщи нъ народа ради стоѩщааго окрьстъ рэхь да вэрѫ имѫть яко ты мz посъла.
43
и се рекъ гласъмь великъмь възъва: лазаре грzди вънъ.
44
и абиѥ изиде умьрыи обzзанъ ногама и рѫкама укроимь и лице ѥго убрусъмь обzзано. глагола имъ исусъ: раздрэшите и и не дэите ѥго ити.
45
мънози же отъ иудеи пришьдъше къ марии и видэвъше ѥже сътвори исусъ вэровашz въ нѥго.
46
ѥдини же отъ нихъ идошz къ фарисеомъ и рэшz имъ ѥже сътвори исусъ.
47
събьрашасz архиерэи. и fарисэи съ ними на iс7а. и гlахѫ что сътворимъ. яко чlвкъ сь многа знамения творить.
48
яко оставимъ и. тако мнози вэрU имUть въ нь. и придUть римлzне. и възьмUть и. и мьстz языкъ.
49
ѥдинъ же t нихъ. каияфа архиѥрэи сы лэтU томU и рече имъ вы не вэсте ничсоже.
50
ни помышлzѥте. яко Uне есть вамъ. да ѥдинъ чlвкъ Uмьреть за люди. а не вьсь языкъ погыбнеть.
51
сего же о собэ не рече. нъ архиереи сы лэтU томU прорче. яко хотzше I©ъ Uмрети за люди.
52
и не тъкмо за люди. нъ да и чада б9ия расточеная събереть въ ѥдино.
53
t того же дн7е съвэщашz на нь да и быша Uбили.
54
I©ъ же къ нимъ не явэ хождааше въ июдэихъ. нъ иде tтUдU въ странU. близь пUстынz въ ѥфрэмъ. нарицаѥмыи градъ. и тU живzше съ Uченикы своими.
55
бэ же близъ пасха иудеиска и възидошz мънози въ иерусалимъ отъ страны прэжде пасхы да очистzть сz.
56
искаахѫ же исуса и глаголаахѫ къ себэ въ црькъви стоѩще: чьто сz мьнить вамъ яко не имать ли прити въ праздьникъ;
57
дашz бо архиереи и фарисеи заповэдь да аще къто ощѫтить и къде бѫдеть повэсть да имѫть и.
