|
Глава 5
|
|
|
1
|
|
| По сихъ же бэ праздьникъ иудеискъ. и възиде исусъ въ иерусалимъ. | |
|
2
|
|
| ѥсть же въ иерусалимэхъ на овьчи кѫпэли яже нарицаѥть сz евреискы виfезда пzть притворъ имѫщи. | |
|
3
|
|
| въ тэхъ лежааше мъножьство болzщиихъ слэпъ хромъ сухъ чаѭщиихь движениѥ водэ. | |
|
4
|
|
| аньгелъ бо господьнь на вься лэта мыяше сz въ купэли и възмѫщааше водѫ. и иже прэжде вълажааше по възмѫщении воды съдравъ бывааше яцэмь же недѫгъмь одрьжимъ бывааше. | |
|
5
|
|
| бэ же ѥдинъ ту чловэкъ три десzте и осмь лэтъ имы въ недѫзэ своѥмь. | |
|
6
|
|
| сего видэвъ исусъ лежzща и разумэвъ яко мънога лэта уже имэаше глагола ѥму: хощеши ли цэлъ быти; | |
|
7
|
|
| отъвэща ѥму недѫжьныи: еи господи чловэка не имаамъ да ѥгда възмѫтить сz вода въврьжеть мz въ кѫпэль. ѥгда же прихождѫ азъ инъ прэжде мене сълазить. | |
|
8
|
|
| глагола ѥму исусъ: въстани възьми одръ твои и иди въ домъ твои. | |
|
9
|
|
| и абиѥ цэлъ бысть чловэкъ и възzтъ одръ свои и хождааше. бэ же сѫбота въ тъ дьнь. | |
|
10
|
|
| глаголахѫ же иудеи исцэлэвъшуу му: сѫбота ѥсть и не достоить тебэ възzти одра твоѥго. | |
|
11
|
|
| онъ же отъвэща имъ: иже мz сътвори цэла тъ мънэ рече: възьми одръ твои и ходи. | |
|
12
|
|
| въпросишz же и: къто ѥсть чловэкъ рекыи тебэ възьми одръ твои и ходи; | |
|
13
|
|
| исцэлэвыи не вэдяаше къто ѥсть. исусъ бо уклони сz народу сѫщу на мэстэ. | |
|
14
|
|
| по томь же исусъ обрэте и въ црькъви и рече ѥму: се цэлъ бысть кътому не сьгрэшаи да не горе ти чьто бѫдеть. | |
|
15
|
|
| и иде чловэкъ и повэда иудеомъ яко исусъ ѥсть иже мz сътвори цэла. | |
|
16
|
|
| и сего ради гонэахѫ иудеи исуса и искаахѫ ѥго убити. занѥ си творяаше въ сѫботѫ. | |
|
17
|
|
| исусъ же отъвэщавааше имъ: отьць мои доселэ дэлаѥть и азъ дэлаѭ. | |
|
18
|
|
| сего же ради паче искаахѫ ѥго иудеи убити яко не тъкъмо разоряаше сѫботѫ нъ и отьца своѥго глаголааше бога равьнъ сz творz богу. | |
|
19
|
|
| отъвэща же исусъ и рече нмъ: аминь аминь глаголѭ вамъ не можеть сынъ творити о себэ ни чесо же аще не ѥже видить отьца творzща. яже бо онъ творить си и сынъ такожде творить. | |
|
20
|
|
| отьць бо любитъ сына и вься показаѥть ѥму яже самъ творить. и больша сихъ покажеть ѥму дэла да вы чудите сz. | |
|
21
|
|
| яко бо отьць въскрэшаѥть мрьтвыѩ и живить тако же и сынъ ѩже хощеть живить. | |
|
22
|
|
| отьць бо не сѫдить ни кому же нъ сѫдъ вьсь дасть сынови. | |
|
23
|
|
| да вьси чьтѫть сына якоже чьтѫть отьца. иже не чьтеть сына не чьтеть отьца иже посъла ѥго. | |
|
24
|
|
| аминь аминь глаголѭ вамъ яко слушаѩи словесе моѥго и вэрѫ ѥмлz посълавъшуу му мz имать живота вэчьнааго и на сѫдъ не придеть нъ прэидеть отъ съмрьти въ животъ. | |
|
25
|
|
| аминь аминь глаголѭ вамъ яко грzдеть година и нынэ ѥсть ѥгда мрьтвии услышzть гласъ сына божия и слышавъше оживѫть. | |
|
26
|
|
| якоже бо отьць живота имать въ себэ тако дасть и сынови животъ имэти въ себэ. | |
|
27
|
|
| и область дасть ѥму и сѫдъ творити яко сынъ чловэчьскъ ѥсть. | |
|
28
|
|
| не дивите сz сему. яко грzдеть година въ нѭже вьси сѫщеи въ гробэхъ услышzть гласъ сына божия. | |
|
29
|
|
| и изидѫть сътворьшеи благая въ въскрэшениѥ живота а сътворьшеи зълая въ въскрэшениѥ сѫда. | |
|
30
|
|
| не могѫ азъ о себэ творити ни чьсо же. якоже слышѫ сѫждѫ и сѫдь мои правьдьнъ ѥсть. яко не ищѫ волѩ моѥѩ нъ волѩ посълавъшааго мz отьца. | |
|
31
|
|
| аще азъ съвэдэтельствуѭ о мънэ съвэдэтельство моѥ нэсть истиньно. | |
|
32
|
|
| инъ ѥсть съвэдэтельствуѩи о мънэ. и вэмь яко истиньно ѥсть съвэдэтельство ѥже съвэдэтельствуѥть о мънэ. | |
|
33
|
|
| вы посъласте къ иоану и съвэдэтельствова о истинэ. | |
|
34
|
|
| азъ же не отъ чловэкъ съвэдэтельство приѥмлѭ. нъ си глаголѭ да вы съпасени бѫдете. | |
|
35
|
|
| онъ бэ свэтильникъ горz и свэтz. вы же хотэсте въздрадовати сz въ годинѫ свьтэния ѥго. | |
|
36
|
|
| азъ же имамь съвэдэтельство болѥ иоанова. дэла бо яже дасть мънэ отьць да съврьшѫ я. та дэла яже творѭ съвэдэтельствуѭть о мьнэ яко отьць мz посъла. | |
|
37
|
|
| и посълавыи мz отьць тъ съвэдэтельствова о мънэ. ни гласа ѥго ни къде же слышасте. ни видэния ѥго видэсте. | |
|
38
|
|
| и словесе ѥго не имате прэбываѭща въ васъ. занѥ ѥгоже тъ посъла сему вы вэры не ѥмлѥте. | |
|
39
|
|
| испытаите книгы яко вы мьните въ нихъ имэти живота вэчьнааго и ты сѫть съвэдэтельствуѭщz о мънэ. | |
|
40
|
|
| и не хощете прити къ мънэ да живота имаате. | |
|
41
|
|
| славы отъ чловэкъ не приѥмлѭ. | |
|
42
|
|
| нъ разумэхъ вы яко любъве въ себэ божиѩ не имаате. | |
|
43
|
|
| азъ придохъ въ имz отьца моѥго и не приѥмлѥте мене. аще инъ придеть въ имz своѥ того приѥмлѥте. | |
|
44
|
|
| како вы можете вэровати славѫ другъ отъ друга приѥмлѭще и славы яже отъ ѥднного бога не ищете; | |
|
45
|
|
| не мьните яко азъ на вы рекѫ къ отьцу. ѥсть иже на вы глаголѥть муѶси на нѥгоже вы уповасте. | |
|
46
|
|
| аще бо бысте вэрѫ имэли муѶсеови вэрѫ яли бысте и мънэ. о мънэ бо тъ писа. | |
|
47
|
|
| аще ли того кънигамъ вэры не ѥмлѥте како моимъ глаголомъ вэрѫ имете; |
