|
Глава 12
|
|
|
1
|
|
| И начzтъ имъ притъчами глаголати: виноградъ чловэкъ насади. и огради и оплотъмь. и ископа точило и съзъда стълпъ и въдасть и тzжателемъ и отиде. | |
|
2
|
|
| и посла къ тzжателемъ рабъ въ врэмz да отъ тzжатель прииметь отъ плодъ винограда. | |
|
3
|
|
| они же ѥмъше и бишz и посълашz тъщь. | |
|
4
|
|
| и пакы посъла къ нимъ другыи рабъ. и того камениѥмь бивъше пробишz главѫ ѥму и посълашz и бесчьстьна. | |
|
5
|
|
| и пакы иного посъла. и того убиша. и ины многы овы биѭще овы же убивѭще. | |
|
6
|
|
| ѥще же имэаше ѥдиного сына възлюблѥнааго своѥго. посъла и того къ нимъ послэдь глаголѩ яко посрамляѭть сz сына моѥго. | |
|
7
|
|
| они же тzжатели къ себэ рекошz яко сь ѥсть наслэдьникъ. придэте убиэмъ и и наше бѫдеть достояниѥ. | |
|
8
|
|
| и ѥмъше и убишz и изврьгошz и вънъ из винограда. | |
|
9
|
|
| чьто убо сътворить господь винограда; придеть и погубить тzжателѩ и дасть виноградъ инэмъ. | |
|
10
|
|
| ни ли сихъ кънигъ чьли камень ѥгоже не врэду сотворишz зиждѫщеи сь бысть въ главѫ ѫгълу. | |
|
11
|
|
| отъ господа бысть си и ѥсть дивьна въ очию нашею; | |
|
12
|
|
| и искаахѫ ѩти и и убояшz сz народа. разумэшz бо яко къ нимъ рече притъчѫ. и оставльше и отидошz. | |
|
13
|
|
| и посълашz къ нѥму ѥдины отъ фарисеи и иродианъ да и бышz обльстили словъмь. | |
|
14
|
|
| они же пришьдъше глаголашz ѥму: учителю вэмъ яко истиньнъ ѥси и не родиши ни о комь же. не зьриши бо на лице чловэкомъ. нъ въ истинѫ пѫти божию учиши. достоить ли дати киньсъ кесареви или ни; дамъ ли или не дамъ; | |
|
15
|
|
| онъ же вэды ихъ лицемэриѥ рече имъ: чьто мz искушаѥте; принесэте ми пэнzзь да виждѫ. | |
|
16
|
|
| они же принесошz. и глагола имъ: чии ѥсть образъ сь и написаниѥ; они же рэшz ѥму: кесаревъ. | |
|
17
|
|
| и отъвэщавъ исусъ рече имъ: кесарева въздадите кесареви и божиz богови. и чудишz сz о нѥмь. | |
|
18
|
|
| И придошz садукеи къ нѥму иже глаголѭть не быти въскрьшению. и въпросишz и глаголѭще: | |
|
19
|
|
| учителю муѶси написа намъ яко аще кому братъ умьреть и оставить женѫ а чzдъ не оставить. да поиметь братъ женѫ ѥго и въскрэсить сэмz брата своѥго. | |
|
20
|
|
| бэ же седмь братиѩ и пьрвыи поѩтъ женѫ и умираѩ не остави сэмене. | |
|
21
|
|
| и въторыи поѩтъ ѭ и умьрэтъ и тъ не остави сэмене. и третии такожде. | |
|
22
|
|
| и поѩшz ѭ седмь и не оставишz сэмене. послэдь вьсэхъ умьрэтъ и жена. | |
|
23
|
|
| въ въскрьшениѥ убо ѥгда въскрьснѫть которому ихъ будеть жена; седмь бо ихъ имэшz ѭ женѫ. | |
|
24
|
|
| и отъвэщавъ исусъ рече имъ: не сего ли ради блѫдите не вэдѫще кънигъ ни силы божиѩ; | |
|
25
|
|
| ѥгда бо из мрьтвыихъ въскрьснѫть ни женzть сz ни посягаѭть нъ сѫть яко ангели на небесехъ. | |
|
26
|
|
| а о мрьтвыихъ яко въстанѫть нэсте ли чьли въ кънигахъ муѶсеовахъ при кѫпинэ како рече ѥму богъ глаголѩ: азъ богъ авраамль и богъ исааковъ и богъ иаковль; | |
|
27
|
|
| нэсть богъ мрьтвыихъ нъ богъ живыихъ. вы убо много блѫдите. | |
|
28
|
|
| И пристѫпль ѥдинъ отъ книжьникъ слышавъ ѩ сътzзаѭщz сz видэвъ яко добрэ отъвэща имъ въпроси и: кая ѥсть заповэдь пьрва вьсэхъ; | |
|
29
|
|
| исусъ же глагола ѥму яко пьрвэиши заповэдь ѥсть вьсэхъ слыши израилю господь богъ нашь господь ѥдинъ ѥсть. | |
|
30
|
|
| и възлюбиши господа бога твоѥго вьсэмь срьдьцьмь твоимь и вьсеѭ душеѭ своеѭ и вьсеѭ мыслиѭ своѥѭ и вьсеѭ крэпостиѭ своѥѭ. си пьрва заповэдь. | |
|
31
|
|
| и въторая подобьна ѥи възлюбиши искрьняаго своѥго яко самъ себе. большz сею иноѩ заповэди нэсть. | |
|
32
|
|
| и рече ѥму кънижьникъ: добрэ учителю въ истинѫ рече. яко ѥдинъ ѥсть богъ и нэсть иного развэ ѥго. | |
|
33
|
|
| и ѥже любити и вьсэмь срьдьцьмь и вьсэмь разумъмь и вьсеѭ душеѭ и вьсеѭ крэпостиѭ и иже любить искрьняаго яко самъ себе болѥ ѥсть вьсэхъ трэбъ и жрьтвъ. | |
|
34
|
|
| исусъ же видэвъ и яко съмысльно отъвэща рече ѥму: не далече ѥси отъ царьствия божия. и ни къто же не съмэаше ѥго кътому въпросити. | |
|
35
|
|
| И отъвэщавъ исусъ глаголааше учz въ црькъви: како глаголѭть кънижьници яко христосъ сынъ давыдовъ ѥсть; | |
|
36
|
|
| тъ бо рече давыдъ духомь свzтъмь: рече господь господеви моѥму сэди о деснѫѭ мене доньдеже положѫ врагы твоѩ подъножиѥ ногама твоима. | |
|
37
|
|
| самъ убо давыдъ нарицаѥть и господа и како ѥму ѥсть сынъ; и мънози народи послушаахѫ ѥго въ сласть. | |
|
38
|
|
| и глаголааше имъ въ учении своѥмь: блюдэте сz отъ кънижьникъ хотzщиихъ въ одэяниихъ ходити и цэлования на тръжищихъ | |
|
39
|
|
| и прэждесэдания на съньмищихъ и прьвовъзлежания на вечеряхъ. | |
|
40
|
|
| поядаѭщихъ домы въдовиць. и непъщеваниѥмь далече молzще сz си приимѫть лише осѫждениѥ. | |
|
41
|
|
| и сэдъ исусъ прямо газофилакии видэаше како народъ мететь мэдь въ газофилакиѭ и мънози богатии въмэтаахѫ мъного. | |
|
42
|
|
| и пришьдъши ѥдина въдовица убога въврьже дъвэ лепътэ ѥже ѥсть кодрантъ. | |
|
43
|
|
| и призъвавъ ученикы своѩ рече имъ: аминь глаголѭ вамъ яко въдовица си убогая мъножаѥ вьсэхъ въврьже въмэтаѭщиихъ въ газофилакиѭ. | |
|
44
|
|
| вьси бо отъ избытъка своего въврьгошz. а си отъ лишения своѥго вьсе ѥлико имэаше въврьже вьсе житие своѥ. |
