|
Глава 4
|
Глава 4
|
|
1
|
1
|
| И пакы начzтъ при мори учити. и събьра сz къ нѥму народъ мъногъ. яко самъ вълэзъ въ корабль сэдэаше въ мори. и вьсь народъ бэша при мори на земли. | (Зач. 15) І па́ки нача́т учи́ти при мо́рі; і собра́ся к Нему́ наро́д мног, я́коже Самому́ влі́зшу в кора́бль, сіді́ти в мо́рі; і весь наро́д при мо́рі на землі́ бя́ше. |
|
2
|
2
|
| и учааше ѩ притъчами мъного. и глаголааше имъ въ учении своѥмь: | І уча́ше їх при́тчами мно́го і глаго́лаше їм во уче́ніії Своє́м: |
|
3
|
3
|
| слышите. се изиде сэѩи сэятъ. | сли́шіте: се, ізи́де сі́яй сі́яти; |
|
4
|
4
|
| и бысть ѥгда сэяше ова падоша на пѫти и придошz пътицz и позобаша я. | і бисть єгда́ сі́яше, о́во паде́ при путі́, і прийдо́ша пти́ці, і позоба́ша є; |
|
5
|
5
|
| а другоѥ паде на каменьнэѥмь идеже не имэ землѩ мъногы. и абиѥ прозzбе занѥ не имэаше глѫбины земьныѩ. | друго́є же паде́ при ка́мені, іді́же не ім'я́ше землі́ мно́ги, і а́біє прозябе́, зане́ не ім'я́ше глубини́ земни́я: |
|
6
|
6
|
| слъньцу же въсиявъшу присвzде. и занѥ не имэаше корения усъше. | со́лнцю же возсія́вшу присвя́де, і зане́ не ім'я́ше ко́рене, і́зсше; |
|
7
|
7
|
| и другоѥ паде въ трьнии. и възиде трьниѥ и подави ѥ и плода не дасть. | і друго́є паде́ в те́рнії, і взи́де те́рніє, і подави́ є, і плода́ не даде́: |
|
8
|
8
|
| и другоѥ паде на земли добрэи и даяше плодъ въсходz и расты. и приплоди ово три десzти ово шѥсть десzтъ ово съто. | і друго́є паде́ на землі́ до́брій, і дая́ше плод восходя́щ і расту́щ, і припло́доваше на три́десять, і на шестьдеся́т, і на сто. |
|
9
|
9
|
| и глаголаше: имэѩи уши слышати да слышить. | І глаго́лаше: імі́яй у́ші сли́шати да сли́шить. |
|
10
|
10
|
| ѥгда же бысть ѥдинъ въпросишz и иже бэахѫ о нѥмь съ обэма на десzте притчz. | (Зач. 16) Єгда́ же бисть єди́н, вопроси́ша Єго́, і́же бя́ху с Ним, со обімана́десяте о при́тчі. |
|
11
|
11
|
| и глаголаше имъ: вамъ ѥсть дано вэдэти таиная царьствия божия. онэмь же вънэшьниимъ въ притъчахъ вься бываѭтъ. | І глаго́лаше їм: вам єсть дано́ ві́дати та́йни Ца́рствія Бо́жия, о́нім же вні́шним в при́тчах вся бива́ють, |
|
12
|
12
|
| да видzще видzть и не узьрzть. и слышzще слышzть и не разумэваѭть. еда къгда обратzть сz и отъпустzть сz имъ грэси. | да ви́дяще ви́дять, і не у́зрять; і сли́шаще сли́шать, і не разумі́ють; да не когда́ обратя́ться, і оста́в'яться їм грісі́. |
|
13
|
13
|
| и глагола имъ: не вэсте ли притъчz сеѩ и како вьсz притъчz разумэѥте; | І глаго́ла їм: не ві́сте ли при́тчі сея́? І ка́ко вся при́тчі уразумі́єте? |
|
14
|
14
|
| сэѩи слово сэѥть. | Сі́яй, сло́во сі́єть. |
|
15
|
15
|
| си же сѫть яже на пѫти идеже сэѥть сz слово и ѥгда слышzть абиѥ. придеть сотона и отиметь слово сэѥноѥ въ срьдьцихъ ихъ. | Сі́ї же суть, і́же при путі́, іді́же сі́ється сло́во, і єгда́ усли́шать, а́біє прихо́дить сатана́ і оте́млеть сло́во сі́янноє в сердця́х їх. |
|
16
|
16
|
| и си такожде сѫть иже на каменьныихъ сэѥми. иже ѥгда слышzть слово абиѥ съ радостиѭ приѥмлѭть ѥ. | І сі́ї суть тако́жде і́же на ка́менних сі́ємії, і́же єгда́ усли́шать сло́во, а́біє с ра́достію приє́млють є; |
|
17
|
17
|
| и не имѫть корене въ себэ нъ врэменьни сѫть. по томь же бывъши печали ли гонению словесе ради абиѥ съблажняѭь сz. | і не і́муть коре́нія в себі́, но привре́менні суть; та́же би́вшей печа́лі іли́ гоне́нію словесе́ ра́ди, а́біє соблажня́ються. |
|
18
|
18
|
| а си сѫть сэѥнии въ трьнии слышащеи слово | А сі́ї суть, і́же в те́рнії сі́ємії, сли́шащії сло́во; |
|
19
|
19
|
| и печали вэка сего и льсть богатьствия и о прочиихъ похоти въходzщz подавляѭть слово и без плода бываѥть. | і печа́лі ві́ка сего́, і лесть бога́тства, і о про́чих по́хоті входя́щия подавля́ють сло́во, і безпло́дно бива́єть. |
|
20
|
20
|
| а сии сѫть сэѥнии на добрэ земли иже слышzть слово и приѥмлѭть ѥ и плодzть сz на три десzти и шесть десzтъ и съто. | І сі́ї суть, і́же на землі́ до́брій сі́яннії, і́же сли́шать сло́во і приє́млють, і пло́дствують на три́десять, і на шестьдеся́т, і на сто. |
|
21
|
21
|
| И глаголаше имъ: еда приходить. свэтильникъ да подъ спѫдъмь положенъ бѫдеть ли подъ одръмь; не да ли на свэщьникъ възложать и;. | І глаго́лаше їм: єда́ світи́льник прихо́дить [вжига́ють], да под спу́дом положа́ть єго́ іли́ под одро́м? Не да ли на сві́щниці положе́н бу́деть? |
|
22
|
22
|
| нэсть бо ни чьто же таино ѥже не явить сz. ни бысть потаѥно нъ да придеть въ явлениѥ. | ність бо та́йно, є́же не яви́ться, ніже́ бисть потає́но, но да при́йдеть в явле́ніє; |
|
23
|
23
|
| иже имать уши слышати да слышить. | а́ще кто і́мать у́ші сли́шати, да сли́шить. |
|
24
|
|
| и глаголааше имъ: блюдэте сz чьто слышите. въ нѭже мэрѫ мэрите намэрить сz вамъ и приложить сz вамъ слышzщиимъ. | |
|
25
|
|
| иже бо аще имать дасть сz ѥму а иже не имать и ѥже имать отъиметь сz отъ нѥго. | |
|
26
|
|
| И глаголааше: тако ѥсть царьствиѥ божиѥ якоже аще чловэкъ въмэтаѥтъ сэмz въ землѭ. | |
|
27
|
|
| и съпить и въстаѥть нощь и дьнь. и сэмz прозzбаѥть и растеть якоже не вэсть онъ. | |
|
28
|
|
| о себэ бо земля плодить сz прэжде трэвѫ по томь же класъ по томь же и пъшеницѭ въ класэ. | |
|
29
|
|
| ѥгда же съзрэѥть плодъ абиѥ посълеть сьрпъ яко настоить жzтва. | |
|
30
|
|
| и глаголааше: чьсому уподобимъ царьствиѥ божиѥ ли коѥи притъчи приложимъ ѥ; | |
|
31
|
|
| яко горушьнэ зьрнэ ѥже ѥгда въсэѥно бѫдеть въ землѭ мьнѥ вьсэхъ ѥсть сэменъ земьныихъ. | |
|
32
|
|
| и ѥгда въсэѥно бѫдеть въздрастеть и бѫдеть болѥ вьсэхъ зелии и творить вэтви велиѩ яко мощи подъ сэниѭ ѥго пътицамъ небесьныимъ витати. | |
|
33
|
|
| и тацэми притъчами мнозэми глаголааше имъ слово якоже можаахѫ слышати. | |
|
34
|
|
| без притъчz же не глаголааше имъ. ѥдинъ же сказааше ученикомъ своимъ вься. | |
|
35
|
|
| И глагола имъ въ тъ дьнь вечеру бывъшу: преидэмъ на онъ полъ. | |
|
36
|
|
| и отъпущьше народъ поѩшz и якоже бэ въ ладии. и ины ладиѩ бэахѫ съ нимь. | |
|
37
|
|
| и бысть буря вэтрьна велия. влъны же въливаахѫ сz въ ладиѭ яко уже погрzзнѫти хотэаше. | |
|
38
|
|
| и бэ самъ на кръмэ на възглавици съпz. и възбудишz и и глаголашz ѥму: учителю не родиши ли яко погыблѥмъ; | |
|
39
|
|
| и въставъ запрэти вэтру. и рече морю: млъчи и устани и улеже вэтръ и бысть тишина велия. | |
|
40
|
|
| и рече имъ: чьто тако страшиви ѥсте; како не имете вэры; | |
|
41
|
|
| и възбояша сz страхъмь велиѥмь и глаголаахѫ другъ къ другу: къто убо ѥсть сь яко и вэтри и море послушаѭть ѥго; |