1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
|
Глvа, к~а”
|
Κεφάλαιο 21
|
|
1
|
1
|
|
И$ сїя ѓ^правда'нїа и^ сђды положи преD ни'ми,
|
ΚΑΙ ταῦτα τὰ δικαιώματα, ἃ παραθήσῃ ἐνώπιον αὐτῶν.
|
|
2
|
2
|
|
а%ще притя'жеши раb е^врњ'инъ, шесть лTњ да ти работа'етъ. а^ въ сеDмое лњто эTпђсти'ши е^го свобо'дъ тђне`”
|
ἐὰν κτήσῃ παῖδα ῾Εβραῖον, ἓξ ἔτη δουλεύσει σοι· τῷ δὲ ἑβδόμῳ ἔτει ἀπελεύσεται ἐλεύθερος δωρεάν.
|
|
3
|
3
|
|
А/ще са'мъ е^ді'нъ вни'детъ т^о е^ді'нъ і^ и^зы'детъ, а%ще ли и^ жена` вни'детъ с нимъ, т^о и^ жена` эTи'детъ с нимъ”
|
ἐὰν αὐτὸς μόνος εἰσέλθῃ, καὶ μόνος ἐξελεύσεται· ἐὰν δὲ γυνὴ συνεισέλθῃ μετ᾿ αὐτοῦ, ἐξελεύσεται καὶ ἡ γυνὴ αὐτοῦ.
|
|
4
|
4
|
|
А/ще ли господиn дастъ е^мђ женђ`, и^ родитъ е^мђ сн~ъ и^л^и дще'рь, жена` и^ дњти да бђ'дђтъ господи'нђ е^го, а^ самъ е^ді'нъ. да эTи'детъ”
|
καὶ ἐὰν δὲ ὁ κύριος δῷ αὐτῷ γυναῖκα, καὶ τέκῃ αὐτῷ υἱοὺς ἢ θυγατέρας, ἡ γυνὴ καὶ τὰ παιδία ἔσται τῷ κυρίῳ αὐτοῦ,αὐτὸς δὲ μόνος ἐξελεύσεται.
|
|
5
|
5
|
|
А/ще ли эTвњщавъ рабъ речетъ, възлюбиX гдsна мое^го и^ женђ мою` и^ дњти мои`. не эTхождђ` свобо'денъ.
|
ἐὰν δὲ ἀποκριθεὶς εἴπῃ ὁ παῖς, ἠγάπησα τὸν κύριόν μου καὶ τὴν γυναῖκα καὶ τὰ παιδία, οὐκ ἀποτρέχω ἐλεύθερος·
|
|
6
|
6
|
|
да приведеT и& господиn е^го преD сђди'ще бж~їе. тогда же приведеT е^го преD две'ри на стоя'ла, и^ да провръти'тъ е^мђ` ё^хо гдsнъ е^го ши'ломъ, и^ да работа'етъ е^мђ въ' вњки”
|
προσάξει αὐτὸν ὁ κύριος αὐτοῦ πρὸς τὸ κριτήριον τοῦ Θεοῦ καὶ τότε προσάξει αὐτὸν ἐπὶ τὴν θύραν ἐπὶ τὸν σταθμόν, καὶ τρυπήσει ὁ κύριος αὐτοῦ τὸ οὖς τῷ ὀπητίῳ, καὶ δουλεύσει αὐτῷ εἰς τὸν αἰῶνα.
|
|
7
|
7
|
|
А/ще кт^о прода'стъ свою дще'рь в рабыню, и^ да не эTи'детъ, ја%коже эTхо'дятъ рабыня.
|
ἐὰν δέ τις ἀποδῶται τὴν ἑαυτοῦ θυγατέρα οἰκέτιν, οὐκ ἀπελεύσεται, ὥσπερ ἀποτρέχουσιν αἱ δοῦλαι.
|
|
8
|
8
|
|
а%ще же не ё^годи'тъ пред# ѓ^чи'ма господи'на свое^го ја%же е^мђ помы'сливъ ѓ^бњща, да эTпђ'стиT ю&. ја%зы'кђ же чюже'мђ гдsнъ да не прода'стъ ея`, понеже погордњ ею`”
|
ἐὰν μὴ εὐαρεστήσῃ τῷ κυρίῳ αὐτῆς ἣν αὐτῷ καθωμολογήσατο, ἀπολυτρώσει αὐτήν· ἔθνει δὲ ἀλλοτρίῳ οὐ κύριός ἐστι πωλεῖν αὐτήν, ὅτι ἠθέτησεν ἐν αὐτῇ.
|
|
9
|
9
|
|
А/ще лиy сн~ђ свое^мђ ѓ^бещалъ ея`, по ѓ^правле'нїю дще'рню да сътвори'тъ е'й.
|
ἐὰν δὲ τῷ υἱῷ καθομολογήσηται αὐτήν, κατὰ τὸ δικαίωμα τῶν θυγατέρων ποιήσει αὐτῇ.
|
|
10
|
10
|
|
а%ще ли и'нђ по'иметъ себњ, и^ потре'бныа и^ ри'зы и^ вњ'но ея` да'стъ е'й. не ё^меншитъ,
|
ἐὰν δὲ ἄλλην λάβῃ ἑαυτῷ, τὰ δέοντα καὶ τὸν ἱματισμὸν καὶ τὴν ὁμιλίαν αὐτῆς οὐκ ἀποστερήσει.
|
|
11
|
11
|
|
а%ще ли сего` трое^го не твори'тъ е'й,да эTи'детъ бес цњны` тђне`”
|
ἐὰν δὲ τὰ τρία ταῦτα μὴ ποιήσῃ αὐτῇ, ἐξελεύσεται δωρεὰν ἄνευ ἀργυρίου.
|
|
12
|
12
|
|
И$ а'ще кого кт^о ё^да'ритъ и^ ё^мретъ, смр~тїю да ё^мреT и^ то'й”
|
᾿Εὰν δὲ πατάξῃ τίς τινα, καὶ ἀποθάνῃ, θανάτῳ θανατούσθω·
|
|
13
|
13
|
|
А/ще ли не хотя`, н^о б~ъ бђ'детъ предалъ въ рђцњ е^го, то да'мъ т^и мњсто, в неже бњжи'тъ тамо ё^би'выи”
|
ὁ δὲ οὐχ ἑκών, ἀλλ᾿ ὁ Θεὸς παρέδωκεν εἰς τὰς χεῖρας αὐτοῦ, δώσω σοι τόπον, οὗ φεύξεται ἐκεῖ ὁ φονεύσας.
|
|
14
|
14
|
|
А/ще ли кт^о приложи'тъ ё^би'ти бли'жнего свое^го ѓ^та'и, прибњгнетъ къ ѓ^лта'рю, и^ эT ѓ^лта'ря мое^го възмется ё^мрњти”
|
ἐὰν δέ τις ἐπιθῆται τῷ πλησίον ἀποκτεῖναι αὐτὸν δόλῳ καὶ καταφύγῃ, ἀπὸ τοῦ θυσιαστηρίου μου λήψῃ αὐτὸν θανατῶσαι.
|
|
15
|
15
|
|
И$же биеT эTц~а свое^го, и^л^и мт~рь, смр~тїю да ё'мретъ,
|
ὃς τύπτει πατέρα αὐτοῦ ἢ μητέρα αὐτοῦ, θανάτῳ θανατούσθω.
|
|
16
|
16
|
|
иже а%ще кт^о злорњ'читъ эTц~ђ и^л^и мтр~и смр~тїю да ё^мреT”
|
ὁ κακολογῶν πατέρα αὐτοῦ ἢ μητέρα αὐτοῦ τελευτήσει θανάτῳ.
|
|
17
|
17
|
|
И$ аще кт^о ё^ кого` ё^кра'детъ сн~овъ і^и~левъ, и^ съѓ^долњвъ семђ` прода'сть и&, и^ ја^ви'тся нань, смр~тїю да сконча'ется”
|
ὃς ἐὰν κλέψῃ τίς τινα τῶν υἱῶν ᾿Ισραὴλ καὶ καταδυναστεύσας αὐτὸν ἀποδῶται, καὶ εὑρεθῇ ἐν αὐτῷ, θανάτῳ τελευτάτω.
|
|
18
|
18
|
|
А/ще же свари'тася дв^а мђжа. и^ ё^да'ритъ е^ді'нъ дрђга'го ка'менемъ, и^ли пя'стїю, и^ не ё^мретъ, н^о сей ля'жетъ на ѓ%дрњ,
|
ἐὰν δὲ λοιδορῶνται δύο ἄνδρες καὶ πατάξῃ τις τὸν πλησίον λίθῳ ἢ πυγμῇ, καὶ μὴ ἀποθάνῃ, κατακλιθῇ δὲ ἐπὶ τὴν κοίτην,
|
|
19
|
19
|
|
а%ще же въста'въ мђжь. и^ похо'дит# ѓ^ жезлњ, чистъ е^го ё^да'ривыи, то'чїю на дњ'ланїе е^го да да'стъ и^ на цњлбђ”
|
ἐὰν ἐξαναστὰς ὁ ἄνθρωπος περιπατήσῃ ἔξω ἐπὶ ράβδου, ἀθῷος ἔσται ὁ πατάξας· πλὴν τῆς ἀργίας αὐτοῦ ἀποτίσει καὶ τὰ ἰατρεῖα.
|
|
20
|
20
|
|
А@ще же кт^о би'етъ раба` свое^го, и^л^и рабђ` свою жезло'мъ, и^ ё'мретъ эT рђки е^го, сђдо'мъ да ся м#ститъ ё^би'ти.
|
ἐὰν δέ τις πατάξῃ τὸν παῖδα αὐτοῦ ἢ τὴν παιδίσκην αὐτοῦ ἐν ράβδῳ καὶ ἀποθάνῃ ὑπὸ τὰς χεῖρας αὐτοῦ, δίκῃ ἐκδικηθήσεται.
|
|
21
|
21
|
|
а%ще ли пребђдеT дн~ь и^ли дв^а, да не м#сти'тся е^мђ, сребро б^о е^го е^мђ е^сть”
|
ἐὰν δὲ διαβιώσῃ ἡμέραν μίαν ἢ δύο, οὐκ ἐκδικηθήσεται· τὸ γὰρ ἀργύριον αὐτοῦ ἐστιν.
|
|
22
|
22
|
|
А/ще ся би'юще дв^а мђжи, и^ ё^рази'та женђ непра'знDђ, и^зы'детъ младе'неw ея^ не ѓ^бли'ченъ желњдбою да жьлњдетъ, ја%коже заде'жеT мђжъ жены' с подобо'ю да эTда'сть цњнђ
|
ἐὰν δὲ μάχωνται δύο ἄνδρες καὶ πατάξωσι γυναῖκα ἐν γαστρὶ ἔχουσαν καὶ ἐξέλθῃ τὸ παιδίον αὐτῆς μὴ ἐξεικονισμένον, ἐπιζήμιον ζημιωθήσεται· καθότι ἂν ἐπιβάλῃ ὁ ἀνὴρ τῆς γυναικός, δώσει μετὰ ἀξιώματος·
|
|
23
|
23
|
|
а%ще ли ѓ^бли'ченъ бђ'детъ, да да'стъ дш~ђ за' дш~ђ”
|
ἐὰν δὲ ἐξεικονισμένον ᾖ, δώσει ψυχὴν ἀντὶ ψυχῆς,
|
|
24
|
24
|
|
ѓко въ ѓ^чесњ мњсто. рђкђ въ рђ'кђ мњсто, зђбъ въ зђ'ба мњсто. нога` въ ноги`
|
ὀφθαλμὸν ἀντὶ ὀφθαλμοῦ, ὀδόντα ἀντὶ ὀδόντος, χεῖρα ἀντὶ χειρός, πόδα ἀντὶ ποδός,
|
|
25
|
25
|
|
мњсто. иZженїе въ иZженїа мњсто. вреD вреда мњсто, ја%звђ въ ја^звђ мњсто”
|
κατάκαυμα ἀντὶ κατακαύματος, τραῦμα ἀντὶ τραύματος, μώλωπα ἀντὶ μώλωπος.
|
|
26
|
26
|
|
А/ще ли кт^о и^стъкнеT ѓ'ко рабђ свое^мђ, и^ли ѓ^ко рабы'ни своей, и^ ѓ^слњпи'тъ. свободъ да эTпђститъ я& въ ѓ^ка мњсто иX”
|
ἐὰν δέ τις πατάξῃ τὸν ὀφθαλμὸν τοῦ οἰκέτου αὐτοῦ ἢ τὸν ὀφθαλμὸν τῆς θεραπαίνης αὐτοῦ, καὶ ἐκτυφλώσῃ, ἐλευθέρους ἐξαποστελεῖ αὐτοὺς ἀντὶ τοῦ ὀφθαλμοῦ αὐτῶν.
|
|
27
|
27
|
|
А/ще зђбъ рабђ свое^мђ, и^л^и зђбъ рабњ свое'й, и^зби'ет#, свобоD да эTпђстиT я& въ зђ'ба мњсто и^хъ”
|
ἐὰν δὲ τὸν ὀδόντα τοῦ οἰκέτου ἢ τὸν ὀδόντα τῆς θεραπαίνης αὐτοῦ ἐκκόψῃ, ἐλευθέρους ἐξαποστελεῖ αὐτοὺς ἀντὶ τοῦ ὀδόντος αὐτῶν.
|
|
28
|
28
|
|
А/ще во'лъ ё^боде'тъ мђжа, и^л^и женђ, и^ ё^мретъ, ка'менїемъ да ся поби'етъ во'лъ то'й, и^ да не ја%дяT мя'са е^го. а^ господиn вола` чи'стъ бђ'детъ”
|
᾿Εὰν δὲ κερατίσῃ ταῦρος ἄνδρα ἢ γυναῖκα καὶ ἀποθάνῃ, λίθοις λιθοβοληθήσεται ὁ ταῦρος, καὶ οὐ βρωθήσεται τὰ κρέα αὐτοῦ· ὁ δὲ κύριος τοῦ ταύρου ἀθῷος ἔσται.
|
|
29
|
29
|
|
А/щеy во'лъ бодли'въ бђ'детъ пр'ъвње вчера'шнего и^ третїя'го дн~е, и^ гл~ютъ гдsнђ е^го, и^ не и^згђ'битъ е^го, и^ ё^бодетъ мђжа и^л^и женђ` во'лъ да ся погђби'тъ. а^ гдsнъ е^го, да ё^мреT”
|
ἐὰν δὲ ὁ ταῦρος κερατιστὴς ᾖ πρὸ τῆς χθὲς καὶ πρὸ τῆς τρίτης, καὶ διαμαρτύρωνται τῷ κυρίῳ αὐτοῦ, καὶ μὴ ἀφανίσῃ αὐτόν, ἀνέλῃ δὲ ἄνδρα ἢ γυναῖκα, ὁ ταῦρος λιθοβοληθήσεται καὶ ὁ κύριος αὐτοῦ προσαποθανεῖται.
|
|
30
|
30
|
|
А/ще ли винђ` заде'жђтъ е^мђ, да да'стъ винђ` за дш~ђ свою, е^лико заде'жђтъ е^мђ”
|
ἐὰν δὲ λύτρα ἐπιβληθῇ αὐτῷ, δώσει λύτρα τῆς ψυχῆς αὐτοῦ ὅσα ἐὰν ἐπιβάλωσιν αὐτῷ.
|
|
31
|
31
|
|
И$ а'ще сн~а и^л^и дще'рь ё^боде'тъ, то по семђже ѓ^пра'вленїю да сътворя'тъ е^мђ”
|
ἐὰν δὲ υἱὸν ἢ θυγατέρα κερατίσῃ, κατὰ τὸ δικαίωμα τοῦτο ποιήσωσιν αὐτῷ.
|
|
32
|
32
|
|
А/ще ли раба`, и^л^и рабђ`, ё^бодетъ во'лъ, сребра`, л~ дидра'гмь, да да'стъ гдsнђ и^хъ, а^ во'лъ ка'менїемъ да ся побі'етъ”
|
ἐὰν δὲ παῖδα κερατίσῃ ὁ ταῦρος ἢ παιδίσκην, ἀργυρίου τριάκοντα δίδραχμα δώσει τῷ κυρίῳ αὐτῶν, καὶ ὁ ταῦρος λιθοβοληθήσεται.
|
|
33
|
33
|
|
А/ще кт^о эTвр'ьзетъ кла'дязь, и^л^и и^скопа'етъ я%мђ, и^ не покры'етъ ея` и^ впаде'тся в ню теля, и^л^и ѓ^сля`,
|
ἐὰν δέ τις ἀνοίξῃ λάκκον ἢ λατομήσῃ λάκκον καὶ μὴ καλύψῃ αὐτόν, καὶ ἐμπέσῃ ἐκεῖ μόσχος ἢ ὄνος,
|
|
34
|
34
|
|
гдsнъ ја%мы эTдастъ гдsнђ ско'тїю цњнђ`, а^ ё^мръшее е^мђ да бђ'дет#”
|
ὁ κύριος τοῦ λάκκου ἀποτίσει· ἀργύριον δώσει τῷ κυρίῳ αὐτῶν, τὸ δὲ τετελευτηκὸς αὐτῷ ἔσται.
|
|
35
|
35
|
|
А/ще чїй во'лъ ё^бодетъ вола` по'дрђга свое^го и^ ё^мретъ, да прода'стъся во'лъ живы'и, и^ раздњли'та цњнђ е^го и^ во'ла ё^мръшего да раздњли'та”
|
ἐὰν δὲ κερατίσῃ τινὸς ταῦρος τὸν ταῦρον τοῦ πλησίον καὶ τελευτήσῃ, ἀποδώσονται τὸν ταῦρον τὸν ζῶντα καὶ διελοῦνται τὸ ἀργύριον αὐτοῦ, καὶ τὸν ταῦρον τὸν τεθνηκότα διελοῦνται.
|
|
36
|
36
|
|
А/ще же зна'ютъ вола` ја^ко бодли'въ еs прежде вчера'шнего, и^ третїа'го дн~е и^ сђть гл~али гдsнђ е^го, и то'й не брежеT и& и^л^и не ё^бїетъ е^го, да да'стъ во'лъ въ вола мњсто, мр~твыи же е^мђ да бђ'деть”
|
ἐὰν δὲ γνωρίζηται ὁ ταῦρος ὅτι κερατιστής ἐστι πρὸ τῆς χθὲς καὶ πρὸ τῆς τρίτης ἡμέρας, καὶ διαμεμαρτυρημένοι ὦσι τῷ κυρίῳ αὐτοῦ, καὶ μὴ ἀφανίσῃ αὐτόν, ἀποτίσει ταῦρον ἀντὶ ταύρου, ὁ δὲ τετελευτηκὼς αὐτῷ ἔσται.
|
