|
Глава 17
|
|
|
1
|
|
| Рече же ученикомъ своимъ: не възможьно ѥсть да не придѫть съблазни. горе же тому имьже придѫть. | |
|
2
|
|
| унэѥ ѥму бы было аще бы камень жрьновьныи възложенъ на выѭ ѥго и въврьженъ въ море неже да съблажняѥть малыихъ сихъ ѥдиного. | |
|
3
|
|
| вънемлэте себе. аще съгрэшить братъ твои. запрэти ѥмU. и яще покаѥтьсz tпUсти ѥмU. | |
|
4
|
|
| и яще седмерицею дн7ьмь съгрэшить къ тебе. седмерицею обратитьсz къ тебе гlz каюсz. tпUсти ѥмU. | |
|
5
|
|
| рэша же апл7и гв7и. приложи намъ вэрU. | |
|
6
|
|
| и рече же Gь. аще бысте вэрU имэли. яко зьрно горUщьно. гlали бысте Uбо сUкаминэ сеи. въздерисz и въвьрзисz въ море. и послUшала бы васъ. | |
|
7
|
|
| которыи же t васъ рабъ имэяи орюща. или пасUща. иже пришьдъшю ѥмU съ села. речеть ѥмU абиѥ. минUвъ възлzзи. | |
|
8
|
|
| а не речеть ли ѥмU Uготоваи ми чьто вечерzю. и прэпоясавъсz слUжи ми. дондеже ѥмь и пью. и по томь ѥси и пьѥши ты. | |
|
9
|
|
| ѥда имать хвалU рабU томU. яко сътвори повелэная. не мьню. | |
|
10
|
|
| тако и вы. ѥгда сътворите повелэная вамъ. гlете яко раби недостоини ѥсмь. ѥже дължьни бэхомъ сътворити сътворихомъ. | |
|
11
|
|
| И бысть идѫщу ѥму въ иерусалимъ и тъ прохождааше между самариѥѭ и галилеѥѭ. | |
|
12
|
|
| въходzщю iс7ви въ вьсь ѥтерU. сърэтоша и десzть прокаженъ мѫжь. иже сташа издалечz. | |
|
13
|
|
| и ти възнесоша гласъ гlюще. iс7е наставьниче помилUи ны. | |
|
14
|
|
| и видэвъ я рече имъ. шьдъше покажэтесz иѥрэомъ. и бысть идUщемъ имъ. очистишzсz. | |
|
15
|
|
| ѥдинъ же t нихъ видэвъ яко исцэлэ. Възвратисz съ гласъмь великъмь славz б7а. | |
|
16
|
|
| и паде ниць на ногU ѥго. хвалU ѥмU въздая. и тъ бэ самарzнинъ. | |
|
17
|
|
| tвэщавъ же iс7ъ и рече. не десzть ли очистисz. да девzть.* | |
|
18
|
|
| како не обратишzсz. възвращьшесz дати славU богU тъкъмо иноплеменьникъ сь. | |
|
19
|
|
| и рече ѥмU въставъ иди вэра твоя сп©еть тz. | |
|
20
|
|
| Въпрошенъ же бывъ отъ фарисеи къгда придеть царьствиѥ божиѥ отъвэща имъ и рече: не придеть царьствиѥ божиѥ съ сѫмьнэниѥмь. | |
|
21
|
|
| ни рекѫть: се сьде ли овъде. се бо царьствиѥ божиѥ вънѫтрьѫдѫ въ васъ ѥсть. | |
|
22
|
|
| рече же къ ученикомъ: придѫть дниѥ ѥгда въжделэѥте ѥдиного днии сына чловэчьскааго видэти и не узьрите. | |
|
23
|
|
| и рекѫть вамъ: се сьде се овъде христосъ не изидэте ни поженэте. | |
|
24
|
|
| яко бо млънии блисцаѭщи сz отъ подънебесныѩ на подънебеснѫѭ свэтить сz тако бѫдеть сынъ чловэчьскыи въ дьнь свои. | |
|
25
|
|
| прэжде же подобаѥть ѥму много пострадати и искушену быти отъ рода сего. | |
|
26
|
|
| и якоже бысть въ дьни ноѥвы тако бѫдеть и въ дьни сына чловэчьскааго. | |
|
27
|
|
| ядэахѫ и пияхѫ женэахѫ сz и посягаахѫ до нѥгоже дьне въниде ноѥ въ ковьчегъ и приде потопъ и погуби вьсz. | |
|
28
|
|
| такожде и якоже бысть въ дьни лотовы ядэахѫ и пияхѫ куповаахѫ и продаяахѫ саждаахѫ зъдаахѫ. | |
|
29
|
|
| въ ньже дьнь изиде лотъ отъ содомлянъ одъжди жупелъ и огнь съ небесе и погуби вьсz. | |
|
30
|
|
| по томужде бѫдеть и дьнь въ ньже сынъ чловэчьскыи явить сz. | |
|
31
|
|
| въ тъ дьнь иже бѫдеть на кровэ и съсѫди ѥго въ дому да не сълазить възzтъ ихъ. и иже на селэ такожде да не възвратить сz въспzть. | |
|
32
|
|
| поминаите женѫ лотовѫ. | |
|
33
|
|
| иже аще възищеть душz своѥѩ ѭ съпасти погубить ѭ. а иже погубить ѭ живить ѭ. | |
|
34
|
|
| глаголѭ же вамъ: въ тѫ нощь бѫдете дъва на ложи ѥдиномь. ѥдинъ поѥмлѭть а другыи оставляѭть. | |
|
35
|
|
| бѫдете дъвэ въкупэ мелѭщи. ѥдинѫ поѥмлѭть а другѫѭ оставляѭть. | |
|
36
|
|
| дъва бѫдете на селэ. ѥдинъ поѥмлѭть а другыи оставляѭть. | |
|
37
|
|
| и отъвэщавъше глаголашz ѥму: къде господи; онъ же рече имъ: идеже тэло ту орьли сънемлѭть сz. |